В реалния живот има много интересни истории, на които в началото е трудно да се повярва. Въпреки това няма как да не повярвате в това, което се е случило на вас или на някой ваш близък.
Омъжих се за Роман, когото много обичах. Той имаше собствено жилище в Киев. Как разбрахте? Разбрах, когато започнахме да живеем с него.
В края на краищата никога не ми беше хрумвало да го попитам как е купил апартамента. Имахме дългосрочна връзка, която прерасна в любов. Разбира се, аз изобщо не се интересувах от имоти.
Единственото, което знаех, беше, че съпругът ми не е роден в Киев и няма роднини в града.
След няколко години съвместен живот той ми разказа странна история, в която ми беше трудно да повярвам. Веднъж той обядвал на обществено място. Беше зима.
Изведнъж зад прозореца, точно пред него, се появи жена. Тя молеше за милостиня. Няколко минути по-късно помоли сервитьора да я пусне вътре, за да се стопли. Старицата трепереше от студ.
Дрехите ѝ бяха измокрени. Ръцете ѝ трепереха. Помоли и за чаша топла вода… Сервитьорът й донесе вода, но каза, че не може да остане дълго време в стаята – собственикът щял да я псува.
Тук са само тези, които си поръчват храна. Съпругът ми беше много чувствителен към възрастните хора, които имаха нужда от ежедневен хляб.
Той не можеше да си изяде обяда на спокойствие, когато до него стоеше гладна баба, на която също ѝ беше студено. Мъжът купил топла храна и настанил бабата на масата. После я попитал къде живее и с кого.
Жената му разказала за тежката си съдба – погребала съпруга си и децата си и останала съвсем сама, без роднини и приятели.Малката ѝ пенсия едва стига за лекарствата, от които се нуждае, а за хляб няма почти никакви пари… Затова се налага да проси така.
Разбира се, много се срамува да го прави, а и здравето ѝ не позволява да стои на студа всеки ден. Мъжът забелязал как жената говори с болка за живота си, за глада и студа, които е трябвало да изтърпи.
Роман също така осъзнал колко изтощена и слаба е жената и как я болят краката. Той не можа да се въздържи да отиде до магазина, да купи цялата необходима храна и да ѝ я занесе още същия ден.
Когато мъжът влязъл в апартамента ѝ, видял, че е много беден, но чист – дори в такова окаяно състояние жената се стараела да поддържа дома си в ред. Роман разбрал, че историята ѝ е вярна.
Бабата наистина е искала милостиня за храна, а не за алкохол.След това Роман посещавал възрастната жена почти всеки ден, като й носел храна и лекарства, когато това било възможно.
Старицата го почерпила с чай. Тя винаги благодаряла на Роман за неговата доброта и искреност. Казвала, че не може да му се отплати с нищо друго, само с молитва за здраве и късмет.
Тогава мъжът започнал да й помага в къщата, а когато баба й се разболявала и лягала, той викал лекари и постоянно се грижел за нея.Минало малко време и бабата починала, мъжът я погребал и престанал да идва в апартамента на жената.
Въпреки че знаел, че тя няма роднини, оставил ключа от вратата ѝ при съседите за всеки случай. В случай че се появи някой от наследниците.
Или пък можеше да има някаква друга нужда да влезе в помещението.
Представете си изненадата му, когато няколко месеца по-късно е извикан в нотариалната кантора и му е съобщено, че е наследил апартамент.
За да стане пълноправен собственик, трябвало само да отиде при нотариуса с някои документи. Отначало Роман помислил, че става дума за грешка, но когато видял познатия адрес, разбрал всичко.
Тази история е доказателство, че добрите дела се възнаграждават. Най-важното е да имате искрено желание да го направите.
