Синът ми обичаше да завърта главите на момичетата и след това да ги захвърля. Тази негова черта не ми харесваше. Той ми напомняше на човек, който е вятърничав.
Веднъж той доведе едно много младо момиче, тънко, със светли очи, и каза, че ще живее с нея, защото се обичат. Ако заживеете заедно, тогава трябва да се ожените, както всички хора.
Защо едно момиче трябва да си върти главата?” “Добре – съгласи се той.” “Утре ще направим всичко по правилния начин.
” И наистина, Дмитрий се подписа с Оля. “Браво, сине. Гордея се, че съм отгледал в теб истински мъж.” Страхувах се за Оля. Тя беше наистина добро момиче.
Но синът ми е размирник. Той вече е завъртял главата на повече от едно момиче и след това я е изоставил. Все още не искаше съвсем да узакони връзката.
“Не те ли интересува как живея?” – внезапно ме попита той. “Не, интересува! Разбери, че момичето е страдало достатъчно, защото е израснало без родители.
Как ще се чувства в такава връзка? Какво ще кажат хората за нея? Въпреки че е израснала в сиропиталище, Оля се е научила да се бори в живота.
Тя е умна и практична във всичко. учи в икономическия факултет. В трети курс си намери работа. Веднага харесах снаха си.
Дори тайно се радвах, че Оля е като моята. Момичето също се залепи за мен. Тя обичаше да споделя мислите си с мен. Един ден се прибра развълнувана и каза: “Мамо, ходих на лекар.
Той ми каза, че съм бременна.”- Добре, дъще! Не се тревожи толкова много. Аз ще ти помогна. За мен това е много добра новина.
” Синът ми прие новината студено. Сякаш тя не го засягаше. Малко се притесних за това, но си помислих: “Може би днес е в лошо настроение или нещо подобно.” Дните минаваха бързо. Оля роди близнаци. Това беше голяма радост за мен.
Обичах децата. А това бяха двете ми внучки, Катруша и Дарина.За моя голяма изненада синът ми се разгневи. “Сега трябва да храниш още двама души!” – възмути се той.Бях зашеметена от думите му.
“Как смееш да говориш такива неща за собствените си деца. Те са собствената ти кръв. Слава Богу, че сте здрави. Нямаме ли какво да ядем? Или имаме лош живот?” Опитах се да го вразумя.
Той започна да спи във всекидневната. Оля сякаш му беше станала чужда. Тя, разбира се, усещаше студенината му и се опитваше да подобри отношенията – викаше го на масата за чай, канеше го да дойде в стаята ѝ.
Оля често плачеше. Само подмолно долавях следи от това по лицето й. Стана ми много жал за нея. Синът ми започна да изчезва от вкъщи.
Той можеше да изчезне за няколко дни. След това каза, че се развежда. Аз застанах на страната на снаха ми.
Той беше много възмутен от това, защото е син. Казах му, че се държи недостойно към съпругата и децата си. Смятам, че децата и майка им трябва да останат тук, защото няма къде другаде да отидат. Той не позволи на никого да разбере за него.
Не е плащал издръжка на детето. Изведнъж получава призовка за съда.
Синът ми реши да раздели къщата. Къде ще отидат Оля и внуците ѝ? Снаха ми ме успокои, като каза, че отдавна е чакала този развой на събитията.
Така че тя почти решила този въпрос за себе си – инвестирала част от заплатата си в жилище.
Така че има къде да живее. И тази къща по право принадлежи на сина ѝ.
Той е роден и израснал тук. Скоро се преместихме в нов апартамент.
Това беше изненада и за мен, защото си мислех, че тя ще ме остави да живея сама в дома си.
В края на краищата внуците ми вече бяха на седем години и бяха завършили първи клас. Вече нямаше такава нужда от мен.
Оля обаче настояваше да се преместя при тях, защото не искаше да ходи никъде без мен. “Ти си млада, красива жена”, намекна ми тя.
Искам да създадеш свой собствен живот – намекнах й аз. Сега имам две прекрасни дъщери и една майка.
Не се нуждая от никого другиго – с усмивка отвърна Оля. – Така дъщеря ми се появи в живота ми и стана най-близкият ми човек на земята. Чувствах се щастлива с нея до себе си.