Преди няколко месеца се запознах с една възрастна дама. Имам малък магазин и един ден при мен дойде възрастна дама, която искаше да си купи хляб.
Липсваха ѝ няколко стотинки, но аз ѝ дадох хляба и не взех пари. Тя ми благодари и каза, че цялото ми семейство е толкова добро. Оказа се, че родителите ми я познават. Беше от моето село.
Не общувам много със селяните и не познавам много хора, защото работя до късно всеки ден и дори нямам време да съм вкъщи нормално.
Стана ми много жал за баба ми. Опитах се да разбера нещо за нея от жена ми. Елена, моята съпруга, ми каза, че баба ми живее сама от четири години, съпругът ѝ е починал и тя няма деца.
Тя винаги помага на всеки, ако може. Но тя живее с малката си пенсия и едва оцелява. Видях я да гледа гладно как другите купуват нещо.
Няколко пъти й носех храна. “Накратко, златна жена”, каза съпругата ми. Смутих се и реших, че трябва да ѝ се помогне по някакъв начин.
Предложих ѝ работа. Тя беше много щастлива и ми благодари. Не очаквах, че някой ще й предложи работа на нейната възраст, но мисля, че тя ще се справи чудесно с тази позиция.
Баба просто трябва да поддържа реда в моя малък магазин. Избрах си работа, за да не се изморява прекалено и да не й се налага да работи по цял ден. – Сине, аз нямам деца, но просто усетих какво е.
“След съпруга ми съм съвсем сама, но ти и твоето семейство запълвате празнотата ми” – казваше баба ми постоянно.
Всеки ден я карах до работа и обратно, за да не й се налага да ходи толкова пеша, а такситата са много скъпи и не са в моя ценови диапазон. Вярвам, че всеки трябва да помага на нуждаещите се, когато е възможно.