Когато бях дете, майка ми ми казваше колко е важно да се грижа за баба ми Люба.
Баба Люба се нуждаеше не толкова от физическа помощ, колкото от просто общуване.
Финансирах й пазаруването на хранителни стоки, което й носеше радост.
Тя поддържаше апартамента си идеално чист и ми разказваше истории от младостта си на чай и бисквити по време на седмичните ми посещения.
Години по-късно станах независима възрастна жена, съпруга, майка и бизнесдама.
Тъй като бях в добро финансово положение, редовно изпращах на баба ми 7-9 хиляди, за да допълня минималната ѝ пенсия.
Исках тя да може да плаща без стрес медицинските сметки, комуналните услуги, хранителните продукти и дори някои дейности за свободното време. Един месец обаче възникна неочаквана ситуация.
Майка ми каза, че храната на Баба Люба е свършила. Бях шокирана, помислих си, че преводите ми не са стигнали до нея.
Може би се е свързала с измамници? След работа веднага отидох да я видя, за да разбера.
След като проверих банковата програма на баба Люба, открих, че тя дарява по-голямата част от парите си на войниците, а най-малкото оставя за себе си.
-“Искам само да победим. Не ми трябват тези пари, може би някой ще има нужда от тях за лечение!
Впечатлена от алтруизма ѝ, я прегърнах и през сълзи ѝ обещах да продължа да я подкрепям. Сега обаче не забравям да купя и храна, просто за всеки случай.
