Катя, като ръководител на родителския комитет, отива да посети една ученичка, която не е била на училище от няколко дни. По молба на учителката тя взела със себе си малко храна, защото семейството на момичето имало проблеми. Катя влезе в къщата и очите ѝ изскочиха от главата.

Катерина е член на родителския комитет на 4-ти А клас, в който учи дъщеря ѝ. Един ден й се обадила учителката и я помолила да посети съученичка на дъщеря си, която отдавна не била идвала в клас.

Тя ѝ дала малко пари и я помолила да купи някои хранителни продукти. По-добре от бюджета, но повече. Учителката обяснява това с тежкото финансово положение на семейството, в което е израснала Елена Свиридова.

Когато Катя намерила подходящия апартамент, разбрала, че звънецът не работи.Тя почука и вратата се отвори от едно малко момиченце с размазано лице. Тя въведе посетителката в кухнята, където хранеше по-малката си сестра с накиснат хляб.

“Къде е мама?” – попита Катя. “Тя е в командировка и скоро трябва да се върне. Жената се огледа и забеляза, че в кухнята няма храна.

Тя сложила цялата храна на масата и поканила момичетата да се хранят нормално. Елена се хранеше спокойно, без да бърза, за да не създаде неблагоприятно впечатление.

Катерина забеляза, че в апартамента няма легла – само матраци без спално бельо. Дрехите се въргаляха по пода, тъй като нямаше мебели.

Децата бяха полуоблечени, въпреки че в апартамента беше доста студено. Вратата на банята беше счупена и нямаше тоалетна.

Вместо нея имаше тръба с капак. Когато Катерина се върнала, тя разказала всичко на учителката. Каза, че майка ѝ всеки ден е навън, а децата живеят сами.

Преживяват с детски надбавки, понякога биологичният баща на някое от момичетата им дава пари. Катерина съжалява за децата.

Тя често ги посещава, носи им храна и дрехи. Майка ѝ все по-често била “в командировка”. Катя ѝ предложила работа, но тя не я пожелала и отишла на поредния купон. Един ден тя изчезва за два месеца и Катя се обръща към полицията.

Тя много се притеснявала, че момичетата ще бъдат настанени в сиропиталище, а на нея няма да ѝ бъде позволено да ги вижда. Когато ги отвели, тя решила да поговори със съпруга си за осиновяване.

Условията им на живот и финансовото им положение позволявали да станат приемни родители, затова той се съгласил.

Отнело им около шест месеца, за да съберат документите, и след това момичетата били отведени у дома.

Когато Олена постъпила в пети клас, тя вече била съвсем различно дете и се опитвала да не си спомня за предишния си живот.

Родителската любов и грижа могат да направят чудеса и дори да излекуват духовни рани. Дъщерята на Катя не може да се насити на това да има сестри. Те бързо се сприятелиха и станаха едно цяло!

Related Posts