Халина и Петро бяха дълбоко влюбени един в друг. Правеха планове за бъдещето, наслаждаваха се на младостта си и на въздуха на любовта около тях. Един ден Галина казала на Петър, че скоро ще си имат бебе.
Струва си да се отбележи, че детето е било непланирано, тъй като младите хора дори не са планирали сватба в близко бъдеще.
Петро обещал да се срещне с роднините на любимата си, за да обсъдят бъдещите си дела.
Приятелят му обаче така и не се появява, а Халина остава сама и притеснена. Той не отговаря на обажданията и съобщенията ѝ.
Галина прекарваше дните си, седнала на пейка в парка, където някога се разхождаха заедно. Един ден чуждо дете взело Галина за своя майка и то започнало да плаче.
Бащата на детето решил да подкрепи плачещото чуждо дете и накарал Галина да му разкаже за положението си.
Олександър, така се казвал бащата на момчето, разказал историята на живота си като самотен баща.
Оказало се, че синът на Олександър никога не бил виждал майка си, но постоянно я търсел навсякъде.
Олександър се сторил на Галина толкова скъп и познат, че тя веднага му се доверила и изляла сърцето си пред него.
Олександър, Галина и Денис, момчето, което беше взело Галина за своя майка, започнаха да се срещат всеки ден в парка. Саша и Денис отново дават смисъл на живота на Галина.
Когато Галина била бременна в седмия месец, Олександър ѝ предложил брак и много мило предложил да отгледа детето ѝ, като обещал да го вземе като Дениска.
Саша и Галина се оженили и се преместили от селото в града, за да започнат нов живот заедно.
Имали още две деца и отпразнували златната си годишнина от сватбата с децата и внуците си около огромна маса.
Денис, детето, което взело Халина за своя майка, си спомня с умиление как чувствал, че тя е тази, която ще го обича и ще се грижи за него
