Вероятно всяко село има интересни и много загадъчни истории. В края на краищата хората, които живеят в малки градове и села, където няма много развлечения, често разказват интересни истории.
Например те споделиха с мен една случка, която се е случила на моя приятел Иван. Веднъж седяхме на вечеря с Иван и си говорехме за различни дреболии. Тогава темата се насочи към роднините му.
Иван изведнъж призна, че не ги е обичал и е избягал от къщи, щом е навършил 18 години. Преди това са живели със сестра си и майка си, но положението в къщата е било напрегнато. Баща им ги беше напуснал, така че майка им се бореше с отглеждането на децата.
На пръв поглед това е едно обикновено средностатистическо семейство, но проблемът е, че майката отдава цялата си любов и внимание на дъщеря си и просто не се интересува от сина си. Ваня разказва:
“Щом получих свидетелството си за завършено образование, веднага напуснах селото и отидох в града, постъпих сама в института и получих място в общежитието. Разбира се, имаше проблем с парите, понякога не ми стигаха дори за храна.
Но свикнах с това, вкъщи беше почти същото. Виждал съм много неща през годините, докато учех в университета и живеех в града, но всичко това са глупости. След като се дипломирах, започнах работа и наех апартамент.
От време на време се обаждах на майка ми, за да ѝ кажа, че съм жив и здрав, въпреки че усещах, че тя не се интересува много, както и сестра ми. Често, когато се обаждах вкъщи, те казваха, че нямат време да говорят с мен, и отначало се обиждах, но после изобщо престанах да се обаждам. Животът продължи както обикновено, запознах се с едно момиче, намерих си приятели.
След известно време животът ми се обърна с главата надолу. Един ден ми се обади нотариус, който каза, че дядо ми ми е оставил къщата си.Всъщност дори не знаех, че имам дядо, но така или иначе станах собственик на цялата къща.
Често се питах защо е направил това. Той остави къщата на внука си, когото дори не беше виждал. Честно казано, дори заподозрях, че някой си е направил жестока шега с мен, но се оказа, че това не е така. Огледах къщата, за щастие тя не беше далеч от града. Изведнъж, изневиделица, ми се обади майка ми.
По някакъв начин тя беше разбрала за къщата и предложи да я продаде и да даде парите на тях, тъй като били в голяма нужда. Сестрата родила две деца и всички те живеят заедно с майка си.
Затова майка ми предложи да купи апартамент на сестра ми. Бях изненадан от нейната наглост, защото цял живот не ме понасяше, дори нямаше време да говори с мен по телефона.
И дори сега не се интересува как се справям, целият разговор се свеждаше до това, че трябва да помогна на сестра ѝ.
Отказах ѝ. Не мисля, че трябва да помагам на човек, който не ми е обръщал внимание в продължение на много години. И след като документирах къщата, я продадох.
Вложих всички пари в бизнеса си, който на свой ред ми донесе добри доходи, и си купих нова, красива къща. Сестра ми и майка ми известно време ми звъняха и ме убеждаваха, но щом разбраха, че е безполезно, забравиха за мен.
Но сега се чувствам наистина щастлива и нужна. Имам семейство, което ме обича, и собствен дом.” Какво мислите за това? Правилно ли е постъпил мъжът спрямо майка си и сестра си?