– “Коля, казвам ти, това не е нашият внук, не е нашият!” Алина беше изпаднала в истерия, “нека направим К-тест. Сигурна съм, че снаха ми крие някаква тайна от нас.
” – “Успокой се!” – Николай удари с юмрук по масата, – Това е решение на нашия син, не бива да му влияем по никакъв начин. Изпитанието е евтино, нека да отворим очите на Семьон, защото той гледа в устата на жена си като глупак.
” – “Нали затова има голяма любов?” – попита Николай. Коля е нашият елен, това ще ти кажа. *** Този ден Семьон се прибра рано вкъщи. Той се разхождаше и мислеше: “Какво прекрасно време днес! Всичко е толкова прохладно – студ и слънце…”.
Улови се, че си мисли, че пътят през парка много прилича на пътя от анимационните филмчета – ще се обърне настрани и там ще бъде Дядо Коледа с внучката си.
Семьон се усмихна на мислите си. В този момент той обичаше всички, обичаше всяко листо по пътя си. Тук той срещна едно момиче, което се нуждаеше от тази любов повече от всякога.
Едно зеленооко, червенокосо момиче, досущ като онова от приказката от главата на Семен, седеше на една пейка и ронеше сълзи. “Топло ли ти е, момиче? Топло ли ти е, красавице?” Семен се приближи до нея.
“Шегуваш ли се?” Момичето вдигна поглед.- Не – отвърна Семън и седна до нея. Отне му много време да накара момичето да отговори и накрая тя му разказа какво я е довело в магазина.
Оказа се, че приятелят на Лида (името на момичето) я е измамил, като е оставил на нея заем за кола, използвал я е и е избягал.
Наложило се да напусне работата си, а нямала роднини, така че Лида не знаела как ще живее и кой може да ѝ помогне. И най-важното в тази история беше, че Лида беше бременна.
Семьон реши, че ще помогне на Лида, независимо от всичко, защото очите ѝ викаха за помощ. Семьон осигурява на Лида работа в своята фирма в счетоводния отдел и ѝ помага със заем, въпреки че тя отказва. Съгласява се да приеме помощта, само ако Семьо я удържа от заплатата ѝ.
Семьон посрещна Лида на входа на офиса и след това я придружи до дома ѝ. По-късно той осъзна, че не може да си представи живота си без Лида.
Но дали наистина така си го е представял? Дали едно дете щеше да попречи на Семьон да се наслаждава на семейния си живот без дете? “О, Боже мой – каза Лида един ден, притискайки корема си, – Какво? Какво е?” Семьон беше сериозно притеснен.
Ръката на Семьон се протегна към стомаха на Лида. Момчето с корема натисна отново. Ударите на детето даваха на Семьон огромна сила. – Ожени се за мен – каза той на Лида и тя, разбира се, се съгласи. *** – Мамо, татко, за какво бързате, какво не е наред? – Семьон усещаше за какво ще става дума в разговора.
Майката на мечтите започна да дава аргументи, казвайки, че Анита не е собствената дъщеря на Семьон. – Това беше моя грешка, признавам, и трябваше да ти кажа за това по-рано – Семьон разказа всичко тогава, не премълча нищо.
– Сине, изглеждаш като красив, страстен млад мъж – каза майката, поставяйки ръка на рамото на сина си. – Това не е твоя работа – отвърна Николай, – ти се справяш добре. Трябва да знаеш, че винаги ще те подкрепям, независимо от всичко.
” – “Той е елен, гордееш се с него” – майката на Семьон отново прекъсна разговора. Момчето стана и излезе от къщата. Зад него баща му започна да опакова куфара си. – Какво правиш? Къде отиваш?” – нападна го съпругата му.
“Направи и мен да изглеждам като елен. Няма да живея повече с рога”, каза мъжът. “Скоро ще подам молба за развод.” – Какво? Какъв развод? Какви рога?”
– съпругата му сложи ръка на сърцето си. – Мислиш ли, че при пет деца в семейството не знам как изглежда едно недоносено бебе? Знам всичко прекрасно, скъпа. – А… – съпругата му искаше да се възпротиви, но разбра, че няма смисъл, – а защо не ме остави още в самото начало? – Оставих… ти, глупако, но сега ще останеш сам с непоносимия си характер. – Николай махна с ръка и излезе от къщата.