Къщата на Галина Петровна е изгоряла преди три години. Добре, че по това време е била на работа. Жената дълго плакала и ридаела, защото била родена и израснала в тази къща, отгледала сина си, а внуците ѝ често идвали на гости.
А сега от нея е останала само купчина пепел и черен дим. Синът ѝ Артем и снаха ѝ Оля решават да вземат жената в дома си. Галина Петровна вижда, че на снаха ѝ е трудно. Тя трябва да работи, а след това има много работа вкъщи.
И не може да направи нищо, за да помогне. И от две години насам тя седи на врата на Оля. “Сине, виждам колко ти е трудно. Затова ме заведи в пансион.
В къщата има обява, че недалеч оттук има чудесно място. Там ще се грижат добре за мен и няма да съм ти в тежест.” “Добре, но нека изчакаме до май.
Времето ще е хубаво и дотогава ще имаме време да съберем всички документи, добре?” – предложи синът ѝ. Жената кимна в знак на съгласие.
Настъпила пролетта, времето се затоплило и Халина решила да напомни на сина си за тяхната уговорка: “Е, вече е почти тук. Ти и Оля ми обещахте!”
“Добре, мамо, утре ще те заведем в пансиона. Същата вечер баба опакова с треперещи ръце всичките си вещи – една нощница, един халат и чехлите си.
На сутринта тя целуна внуците си за довиждане, прекръсти се и напусна апартамента. Синът ѝ запали старата кола и тръгнаха заедно. “Артьом, къде отиваш? “Пропуснахме завоя към пансиона!”
“Ремонтират го, трябва да заобиколим”, бързо отговори мъжът, а снаха му се усмихна саркастично. И така те караха в продължение на 20 минути. Зад прозореца започнаха да се очертават познати пейзажи – река, гора, къщи.Първоначално баба ми не можа да повярва.
Струваше ѝ се, че са влезли в нейното село. Артем отвори портата, а Галя не разпозна двора си. Краката ѝ почти се подкосиха, когато слезе от колата. Пред нея се издигаше нова къща.
Все още имаше строителни материали и занаятчии, които се разхождаха наоколо. Къщата, оранжерията и новият кокошарник сякаш никога не са били опожарявани.
– Сине, сънувам ли? Какво не е наред? – Мамо, не сме искали да те водим в интернат, никога и за милион години. Ето защо решихме да възстановим старата къща за твое удоволствие.
Вътре има тоалетна, кабелна телевизия и дори подово отопление. Умишлено изчакахме до пролетта, за да завършим строителството.
Халина се разплака и прегърна силно сина си. Дълго време не можеше да повярва на щастието си. Артьом, Оля и внуците им посещават баба си всяка събота.
