Бившият ми съпруг беше сигурен, че ще преглътна всичко.
Сгреши, като дойде на рождения ми ден.
— Мамо, но без сцени.
Татко ще дойде с Алина, тя е неговото семейство. Това е твоят рожден ден, навършваш петдесет, дръж се според възрастта си: мъдро и достойно.
Синът ми Алексей, на двадесет и осем години, оправи възела на вратовръзката си и ме погледна с лека снизходителност.
— И какво, ако дойде с млада жена? — добави Льоша, като видя, че мълча. — Мамо, хайде, татко е мъж, но ти защо искаш да ставаш за смях? Наела си апартамент, тичаш във фитнеса… Приеми възрастта си спокойно.
— Льошенка — отпих внимателно от минералната вода, за да не разваля червилото си с цвят на вино. — На моята възраст сцени се правят само заради лошо функциониране на червата. А за достойнството ми не се притеснявай, то е застраховано.
Три години по-рано бившият ми съпруг Василий беше заминал със секретарката Алина. Замина по най-класическия и вулгарен начин, като взе със себе си не само своята „мъжка чест“, но и общия ни тристаен апартамент и колата.
Като предвидлив човек, Вася още по време на брака беше записал всички големи покупки на името на възрастната си майка, която после успешно му ги дари.
Адвокатът по-късно ми обясни хладно: това, което е дарено, по закон не се дели.
А аз стоях в кабинета му и разбирах, че доверието между нас, за разлика от имуществото, се беше разделило прекрасно: наполовина, само че накрая на мен ми се падна напълно празната половина.
Аз, главен счетоводител в голяма фирма, години наред внасях заплатата си в „общия казан“, без да искам разписки.
А когато Вася си тръгна, синът ми заяви с дълбокомислен вид, че баща му трябва да си изгради нов живот и че аз трябва да му вляза в положението.
Не започнах да плача до прозореца, прегърнала фикуса.
Направих си изводите.
Наех хубав двустаен апартамент по-близо до работата, купих си абонамент за фитнес, обнових гардероба си и за първи път от тридесет години започнах да харча парите си изключително за себе си.
Вратите на банкетната зала на ресторанта се отвориха с театрално скърцане.
На прага се появи Василий.
За три години неговата „втора младост“ беше поизносена.
Коремът му уверено висеше над колана, а едва забележимото оплешивяване беше старателно прикрито с прехвърлена коса.
До него Алина, на двадесет и пет години и бременна с второто дете, тежко се отпусна на един стол.
Изглеждаше просто като много уморена жена, върху която внезапно се беше стоварило твърде много „женско щастие“.
— Танюша! — Василий разпери ръце толкова широко, сякаш искаше да прегърне целия ресторант. — Е, честито за половин век! Изглеждаш… доста бодра! Браво, държиш се.
— Здравей, Вася. Благодаря ти, че намери време между плащането на издръжка и купуването на пелени — усмихнах се с най-светския си усмивка.
Василий се настани на масата като господар, измествайки приятелката ми от детинство Нина.
— Знаеш ли, Таня — започна бившият ми съпруг с тона на опитен гуру, като си наля коняк. — На нашата възраст най-важни са правилното хранене и балансът на енергиите. Сега изучавам ведически практики. Мъжът се храни с енергията на космоса, а жената — с енергията на земята. Затова започнах да спя по-добре и да се подмладявам пред очите на всички.
— Вася, спиш по-добре, защото Алина ходи в кухнята с едногодишния ви син, за да не ти пречи — отбелязах спокойно. — А твоята „енергия на космоса“ е съвсем обикновено хъркане от трета степен. Трябва да отидеш при специалист по съня, преди апнеята да ти докара инсулт.
Василий почервеня като рак и бузите му започнаха леко да треперят.
— Винаги си била приземена и отровна жена! — изсумтя той, надувайки се като стар самовар, на който преди панаира са забравили да излъскат страните.
В този момент вратите на залата отново се отвориха.
Към нашата маса с уверена крачка се приближи Артьом.
Моят личен треньор.
Беше на тридесет и осем години, във форма, спокоен, с хубаво сако върху поло.
— Извинявай за закъснението — Артьом се наведе и леко ме целуна по бузата, като постави на масата малка кутия с подарък. — Честит рожден ден, Таня.
На приятелката ми Нина ѝ изпадна маслина от устата.
Василий се задави с коняка.
— Мамо… кой е този? — успя да каже Льоша.
— Това е Артьом — казах невъзмутимо, подавайки му менюто. — Седни, Тьома. Тъкмо обсъждахме как правилно да остаряваме.
Започна предсказуем пинг-понг.
— Татяна, това шега ли е? — изсъска Василий през масата, забравил за ведическите практики. — Някакво момче от фитнеса?
Полудя ли?
Даваш ли си сметка как изглежда отстрани?
Скоро ще имаш внуци!
— Вася — погледнах нежно бившия си съпруг. — Когато на четиридесет и девет години замина при Алина, която беше на двадесет и две, ишиасът ти изобщо не те смущаваше. Нито статутът на дядо. Защо тогава моите петдесет години и неговите тридесет и осем предизвикват у теб такъв морален спазъм?
— Това е различно! — намеси се синът ми Алексей, гледайки предано баща си. — Мамо, ти си зряла жена! Защо мъкнеш след себе си този тип? Той е с теб заради парите! Издържан мъж!
Той се облегна на облегалката на стола с толкова обиден вид, сякаш лично бях ровила в касичката му.
Артьом едва повдигна вежда, готов да отговори, но аз нежно докоснах ръката му.
Това беше моята партия.
— Льошенка — гласът ми стана спокоен, но около масата настъпи звънка тишина. — Издържан човек е този, който живее от чужди ресурси. А щом вече започнахме да говорим за пари…
Преместих поглед към бившия си съпруг.
Василий внезапно се вцепени и спря да дъвче.
Бившият ми съпруг беше сигурен, че ще преглътна всичко.
