Милионерката се зае да уволни служителката си заради многократни отсъствия… но в момента, в който отвори вратата, тя разкри истина, за която животът ѝ в лукс никога не я беше подготвил.

Когато Лаура отново погледна Карлос, нещо в изражението ѝ се беше променило.
Тя вече не виждаше служител.
Пред нея стоеше изтощен мъж.
— Жена ми се казва Елена — каза тихо Карлос. — Преди две години ѝ откриха бъбречна недостатъчност.
Лаура замълча.
— Трябва да ходи на диализа… три пъти седмично.
Карлос намести бебето на рамото си.
— Но държавната болница е претоварена. Понякога минават седмици, без да я прегледат.
Лаура погледна към жената в леглото.
Елена едва държеше очите си отворени.
— А децата? — попита Лаура.
Карлос пое дълбоко въздух.
— Наши са.
После се поколеба.
— А още две… са на сестра ми.
Лаура вдигна поглед.
— Сестра ти?
— Тя почина миналата година — каза Карлос. — Автобусна катастрофа.
Тишината изпълни стаята.
— Не можех да оставя племенниците си сами… затова останах с тях.
Лаура усети тежест в гърдите си.
— Значи… издържаш шест души.
Карлос кимна.
— Работя нощем, почиствам офиси.