Юли 2000 г. Четирима млади приятели тръгват на приключение с палатки сред суровите планини на Централна Сардиния. Три дни по-късно те трябваше да се върнат в Каляри, но това никога не се случи. Колата им бе открита изоставена на прашен черен път, с ключове, все още висящи на таблото. От тях нямаше и помен: нито палатки, нито раници, нито следа от лагер. Бяха се изпарили в нищото.
В продължение на осемнадесет дълги години семействата им живяха в лимбо от безответни въпроси, а надеждата бавно гаснеше под тежестта на времето. Но през 2018 г., по време на ремонтни дейности на селски път, един работник забеляза нещо да се подава от разровената пръст. Беше дигитална видеокамера Sony, модел от 2000-та година. Частично повредена, но с непокътната магнитна лента. Кадрите, извлечени от нея, не разказваха просто за планинска трагедия, а за нещо много по-мрачно: смразяващата хроника на една тайна, която някой отчаяно се бе опитал да погребе.
Една последна лятна ваканция
Каляри, лятото на 2000 г. Групата беше свързана от дълбоко приятелство. Марко Пелегрини (22 г.), студент по геология, беше естественият лидер – магнетичен младеж с обич към дивото. Неговата приятелка, Елена Витали (21 г.), изучаваше екологична биология: прецизна и методична, тя беше балансът на авантюристичния дух на Марко. С тях бяха и Стефано Карузо (22 г.), приятел от детинство на Марко и механик със златно сърце, и Давиде Маркети (23 г.) – наблюдателят, който току-що си бе купил камера Sony, за да запечата всеки миг от тяхната младост.
В петък, 21 юли, с един сив Fiat Punto, те потеглиха към Барбаджа. Целта на Марко беше да изследва скалните формации в една отдалечена, девствена долина. Спряха в Лакони за гориво – изглеждаха безгрижни и щастливи. Пристигайки на местоназначението – поляна, обгърната от вековни дъбове, те разпънаха палатките си. Давиде, като невидим разказвач, филмираше всичко: смеха, разпъването на лагера, плановете за следобеда.
Откритието
Записите продължават в късния следобед. Марко, Елена и Давиде слязоха към сухото речно корито в ниското, докато Стефано остана в лагера. Изследвайки земните слоеве, Марко забеляза аномалия: камъни, подредени по неестествен начин.
Тримата се втурнаха обратно към палатките. Информираха Стефано и взеха единственото разумно решение: да съберат всичко и да бягат. Но докато трескаво прибираха багажа, в тишината на планината отекна рев на двигател. Тъмен Nissan Patrol спря на поляната, блокирайки пътя им за излизане.
„Крийте се!“ – изсъска Марко.
Видеокамерата, оставена върху една скала и все още записваща, улови двама мъже, слизащи от джипа. Единият – по-млад и здрав, другият – по-възрастен, студен и методичен. Видяха фиата и веднага разбраха. По-възрастният проведе разговор: „Тук са… колата е тук. Трябва да са наблизо.“
Започна безмилостен лов. Двамата блокираха пътя с джипа си и седнаха на капака, палейки цигари. Знаеха, че младежите са в капан. В гората микрофонът улови отчаяните шепоти на групата. Бягството беше невъзможно. Единствената надежда бе да изчакат зората.
Фаталната грешка
На следващата сутрин единият от мъжете слезе в ниското. При завръщането си лицето му беше маска на ярост: той бе видял осквернения гроб. Вече знаеха, че младежите са видели трупа. Двамата взеха лопати и прекараха часове в местене на тялото и заличаване на следите. След това методично развалиха лагера на приятелите, товарейки палатките и раниците в джипа си. Точно тогава по-младият забеляза камерата.
Лицето му изпълни кадъра: тъмни очи, голям белег на лявата буза. „Тези кучи синове са заснели всичко!“ – изръмжа той. Мъжът грабна камерата и влезе в колата. Но преди да намери копчето за изключване, обективът запечата един последен, жизненоважен детайл през прозореца: пътна табела с надпис „Seui 8 km“ и фрагмент от лого върху якето на мъжа с буквите „TRZI“. След това – тъмнина.
Истината излиза наяве
Осемнадесет години по-късно, пред това видео, прокурорът на Каляри не загуби нито миг. Анализът на кадрите позволи да се възстанови логото: то принадлежеше на „Fratelli Abruzzo Costruzioni“, строителна фирма от Сеуи. Сравнявайки служителите от 2000 г. с белязаното лице от видеото, разследващите дадоха имена на убийците: Салваторе Леда (по-възрастният, починал от инфаркт през 2013 г.) и Анджело Мелис (човекът с белега).
Арестуван през април 2018 г., Мелис се пречупи почти веднага. Тежестта на тайните бе станала непосилна. Той призна, че двамата са работили за организираната престъпност, занимавайки се с незаконно изхвърляне на токсични отпадъци и, в този конкретен случай, с укриване на тялото на неудобен бизнесмен.
