През юли 2003 г. светът наблюдаваше как двамата най-страховити синове на Саддам Хюсеин – Удей и Кусей – бяха открити и убити в Мосул. Смъртта им обаче беше само част от историята. Дни по-късно бяха публикувани снимки на телата им, а изтекли кадри от моргата предизвикаха шок и ожесточени спорове по целия свят.
Удей е роден през 1964 г. в Багдад, а Кусей – през 1966 г. По това време баща им все още изгражда влиянието си в управляващата партия Баас. След преврата през 1968 г. партията поема властта, а на 16 юли 1979 г. Саддам официално става президент на Ирак, след като отстранява Ахмед Хасан ал-Бакр. Още в първите дни той демонстрира начина си на управление – обвинения в предателство, арести и екзекуции на висши партийни членове. От този момент фамилията Хюсеин се превръща в символ на страх.
Двамата братя израстват в охранявани дворци в Багдад и Тикрит, заобиколени от въоръжена охрана и служби за сигурност. Те виждат отблизо как се упражнява власт чрез награди и чрез изчезването на враговете. Удей е шумен, агресивен и непредсказуем. Обича бързи коли, лукс и внимание. По-късно поема ръководството на Олимпийския комитет на Ирак и футболната федерация, където според множество свидетелства спортисти са били бити и унижавани при загуби. Спортът се превръща в инструмент за контрол.
Кусей е по-тих и резервиран, но методичен. Той изгражда влияние в елитните военни части, особено в Републиканската гвардия и Специалната служба за сигурност – структурата, която защитава лично Саддам и следи за вътрешни заплахи. Ако Удей демонстрира сила публично, Кусей я консолидира зад кулисите.
През 1980 г. започва войната между Иран и Ирак, продължила осем години и коствала стотици хиляди животи. След това, през 1990 г., Ирак нахлува в Кувейт, което води до войната в Персийския залив през 1991 г. Коалиция, водена от САЩ, изтласква иракските сили. В страната избухват въстания в южните шиитски райони и в кюрдския север. Режимът ги потушава жестоко. Кусей играе важна роля в координацията на репресиите.
През 90-те години Ирак е под тежки санкции на ООН. Икономиката се срива, инфраструктурата е разрушена, населението страда от недостиг на храна и лекарства. Докато обикновените семейства чакат на опашки, управляващият кръг живее в изолация и разкош. Поведението на Удей става още по-крайно. През 1988 г. той убива Камел Хана Геgeo, личен приближен на Саддам, по време на парти. Въпреки кратко наказание, той скоро се завръща във властта. По-късно създава паравоенната групировка „Федаин Саддам“, известна с бруталност и пряка лоялност към него.
През 2000 г. Саддам официално назначава Кусей за заместник-главнокомандващ на въоръжените сили, което ясно показва кой е предпочитаният наследник. Съперничеството между братята се задълбочава.
След атаките от 11 септември 2001 г. напрежението между САЩ и Ирак нараства. Администрацията на президента Джордж У. Буш обвинява режима в притежание на оръжия за масово унищожение. На 20 март 2003 г. започва водената от САЩ инвазия. До 9 април Багдад пада, а Саддам и синовете му се укриват. Американските сили изготвят тесте от 55 карти с най-издирваните фигури на режима – Саддам е асо пика, Удей – асо купа, Кусей – асо спатия.
На 22 юли 2003 г. американската 101-ва въздушнодесантна дивизия, подкрепена от специални части, обкръжава къща в Мосул след сигнал от местен информатор. Вътре се намират Удей, Кусей, 14-годишният син на Кусей – Мустафа, и телохранител. Войниците призовават за предаване, но от сградата започва стрелба. След около шестчасова престрелка, при която са използвани тежки оръжия и противотанкови ракети, къщата е сериозно разрушена. Всички вътре са убити.
Американските власти бързо потвърждават самоличността чрез зъбни записи и ДНК. За военните това е голям психологически удар срещу лоялистите на режима. В Ирак обаче мнозина се съмняват, свикнали с години пропаганда и слухове за двойници. Затова на 24 юли Пентагонът публикува снимки на телата. По-късно изтичат и видеозаписи от моргата, показващи по-отблизо раните. Решението предизвиква критики от правозащитни организации, които поставят въпроса за достойнството на мъртвите, но военните твърдят, че доказателствата са били необходими, за да се прекъснат слуховете.
През декември 2003 г. американските сили залавят Саддам Хюсеин близо до Тикрит по време на операция „Червена зора“. През 2006 г. той е осъден и екзекутиран. Удей и Кусей никога не застават пред съд.
Въпреки елиминирането на режима, насилието в Ирак продължава. Възникват бунтовнически групировки, включително „Ал-Кайда в Ирак“, което води до години на кървав конфликт. Смъртта на двамата братя бележи края на една династия, управлявала от 1979 г., но не донася стабилност.
Публикуваните снимки и изтеклите кадри остават част от по-широк дебат за психологическата война и границите на медийната етика. За едни те са доказателство и символ на край на страха, за други – тревожен пример за това как дори смъртта може да бъде използвана като инструмент.
